ИСТОРИЯ НА ХАНДБАЛНАТА ИГРА В края на 20-ят век хандбалната игра завладя окончателно света.В международната федерация по хандбал / IHF / членуват 150 държави от петте контенента с над 17 милиона организирани хандбалисти. 1.Възникване и развитие на играта в световен мащаб При анализът на исторически документи и други източници се вижда, че корените на хандбалната игра се крият в далечното минало.Игри с хвърляне на топка са познати още в древноста.Различни изследователи съобщават, че такива игри са съществували в древен Египет, Гърция и Рим.Героите на келтите на британския остров са отморявали, като са играели игри с хвърляне на топка срещу стена.На американският континент са открити следи от игрища и скални рисунки изобразяващи движения с хвърляне на топката. Интерес представлява легендата, свързвана с появата на хандбалната игра.”В древния Египет властвал религиозният дуализъм, според който богът на светлината и доброто Озирис бил в непрекъсната борба с бога на тъмнината и злото Сет.Когато Сет надделявал, идвала зимата, когато връх вземал Озирис- настъпвала пролетта.Напролет жриците на двата бога изпълнявали ритуал, като разигравали битка в която слугите на Озирис се стремели да внесат в храма кукла, изобразяваща техния бог, а на входа им пречели привържениците на Сет.Веднъж в бъркотията главата на куклата се откъснала от туловището и станала обект на борба между двете групи. Оттогава на тържествата, имитиращи борбата между боговете, започнали да разиграват състезание с топка.Тази ритуална игра игра се разпространила из цяла Северна Африка няколко хиляди години преди новата ера.От Египет играта стигнала до Гърция, а по-късно римските легиони я разнесли из Европа.Междувременно играта се насочила и към други страни- в Мала Азия, Индия, Китай, през Малая, Меланезия и Полинезия – чак до Америка” Развитието на играта в исторически аспект може да се разгледа в три основни етапа. Първият етап обхваща периода от 1898 до 1934 г. През 1898 г. била практикувана за първи път играта със седем играчи”хаандбол”, подобна на днешната игра 7:7 .Това направил учителят Холгер Нилсен със своите ученици в училището на малкото градче в Дания- Ордруп.През 1906 г. Нилсен издава правилата на играта в техния първоначален вид. Хандбалът е признат като спортна игра през 1926 г.През 1928 г. се утвърждава като равноправен спорт в световен мащаб, когато на олимпийските игри в Амстердам се учредява Международната аматьорска хандбална федерация /МАХФ/ Официалните правила за играта 7:7 се приемат през 1934 г. Вторият етап обхваща периода от 1935 до 1956 г. През този етап започват да се организират големи международни прояви.По време на олимпийските игри през 1936 год.хандбалът /11:11/ е включен в програмата на състезанията.Този вид хандбал се играе на футболно игрище с 11 играчи. През 1946 г. в Копенхаген се учредява международната федерация по хандбал /МФХ/ на мястото на разпадналата се МАХФ.Провеждат се първите световни първенства: за мъже през 1938 г./ 7:7 и 11:11 / ,шампион става Германия; за жени през 1949 г./ 11:11 / шампион е Унгария, а през 1957 г./ 7:7 / шампион става отборът на Чехословакия. През този етап хандбалът постига голяма популярност и масовост главно в страните на Европа. Налага се играта със седем играчи /7:7 /. Третият етап обхваща периода от 1957 г. до наши дни. Окончателно се налага играта 7:7. През 1960 г. се преустанови провеждането на световни първенства 11:11 за жени, а за мъже през 1966 г.Характерното за този етап е бързото развитие на техниката и тактиката на играта.Започва системно провеждане на световни първенства.От 1972 г. играта е включена в програмата на олимпийските състезания за мъже, а от следващата през 1976 г. за жени. Ежегодно се организират турнири за купите на Европа между най-добрите клубни отбори. 2.Поява и развитие на хандбала в България В зависимост от равнището на спорта, материалните условия, кадрите и отношението на спортната общественост могат да се определят три етапа в историческо то развитие на хандбала в България. Първи етап – начални стъпки.Този етап обхваща времето от 1923 до 1957 г. Във в.”Народен спорт” от 23.09.1978 г. четем:”17.12.1923 г. – основава се Българска национална спортна федерация/БНСФ/ за футбол, лека атлетика, хазена, пинг-понг”.Смело може да се каже, че хазената е позната в България преди тази дата, но няма точни сведения, кога за първи път се е появила в нашата страна.Има данни, че по време на Великденските тържества през 1926 г. в София гостуват два отбора по хазена от Белград и Любляна, които провеждат демонстративна среща. На 24.05.1926 г. се провеждат демонстративни срещи между мъжките и женските отбори на “Хокей-клуб” и “Славия”. По повод на това събитие в.”Спорт” в бр.11 с.г.пише:”Това са първите прояви на този спорт у нас” Първият правилник за хазена под редакцията на Ст.Янчулев и Ив.Батанджиев е издаден в края на 30-те години.В увода на правилника се казва: “ у нас хазената фактически започва да се играе през 1926 г. едновременно от “Хокей-клуб” и “Славия”,както от спортистки, така и от спортисти.” Редица дописки и поместени снимки в сп.”Спортен преглед” през периода 1928-1929 г. съобщават за състезателна дейност в градовете Варна, Свиленград, Чирпан, Кюстендил и др. Въпреки началния ентусиазъм /особенно сред учащите се/ интересът към хазената спада значително поради липса на състезателни прояви и към 1930 г.дейноста постепенно замира. По-късно през 1935 г. ръчната топка/сега хандбал/ била включена в програмата на Третия държавен курс по физическо възпитание, проведен в София.Възпитаниците на този курс правят първите стъпки за въвеждане на играта в училищата.Поради лошия прием от страна на спортните клубове играта се ограничава само в рамките на училищното физическо възпитание.През 1935 г.Иван Гутев от Пловдив превежда “Международни правила на играта ръчна топка” от немски.Освен тях излиза “Ръководство за големите игри – футбол, волейбол и хазена” През време на Втората световна война и след нея играта е забравена.В България все още няма необходимите условия за нейното популяризиране и утвърждаване. Обобщение:През горният етап се правят успешни опити по места от отделни учители и клубове за развитието на играта, но поради липса на организиран състезателен живот/държавни първенства/, играта не успява да се популиазира и наложи трайно в спортния бит на българите. Втори етап – масовост.Етапът на масовизиране и утвърждаване на хандбалния спорт обхваща годините 1958 – 1973 г. През 1958 г. Българският съюз за физическа култура и спорт /БСФС/ си поставя за задача да развие хандбалния спорт у нас.През месец октомври същата година се учредява републиканска секция по ръчна топка и се отпускат необходимите средства за създаване на материална база.Проведените три централни курса за обществени инструктори/1959-1961 г./ и няколко окръжни семинара на млади хандбалисти създават необходимите предпоставки за обучението.През м.юни 1959 г. за първи път в нашата страна беше организиран официален турнир по ръчна топка с участието на отбори от Бургас, София и Пловдив / с два отбора/.Шампион на турнира стана отборът на гр. Бургас.В началния етап ценна помощ на родния хандбал оказват полският треньор В.Камински/1960 г./, румънският Й.Шустер/1963 г./ и съветският Сп.Миронович /1972 г./ Изключително важна роля за популяризирането на хандбала изиграва включването му през 1958 г. в учебната програма по физичско възпитание в училищата. Съществен дял за развитието, популяризирането и издигането на спортното майсторство в хандбала има ВИФ”Г.Димитров” сега НСА “В.Левски”.От 1945 г. хандбалната игра се изучава от студентите, а от 1962 г. в института е обособена и специалност по хандбал. Своя принос в развитието на хандбала дават и възпитаниците на бившите техникуми по физическа култура в гр.Пловдив и гр.Правец. Значителните успехи в масовизиране и спортното майсторство бяха предпоставка да се оформя като комплексни центрове по хандбал дружествата ЦСКА “Септемврийско знаме”, ”Кремиковци”, “Черноморец”/Бургас/, “Локомотив” /Пловдив/, “Осъм” /Ловеч/, Хасково, “Янтра” /Габрово/, “Локомотив” /Варна/, Шумен, “Пирин” /Благоевград/, “Беласица” /Петрич/ и др.В повечето от тях функционират отделения по хандбал към УСШ и ССШ, полуинтернати и т.н.От 1975 г. е открита паралелка по хандбал към спортното училище в Ловеч, а по-късно и в градовете Хасково, Добрич, Шумен, Габрово, В.Търново и др. От 1961 г. датират официално републиканските първенства за мъже и жени От 1961 год. хандбалът е включен и в програмата на общостудентските игри. Трети етап – спортно майсторство.Този етап обхваща времето от 1974 година до наши дни, като се подразделя на два периода: 1. От 1974 г. до 1990 г. и 2.От 1990 г. до наши дни. Период 1974 – 1990 год. Българската федерация по хандбал/БФХ/ приема, че през предходните етапи е изградена солидна спортно-техническата база и на тази основа поставя конкретни задачи за класиране на световни първенства и олимпийски игри, борба за призови места и медали.За изпълнението на тези задачи беше направена организация при която се осигуриха условия за целогодишна и пълноценна подготовка на националните отбори.Обогати се международният спортен календар, като отборите ни участваха в силни турнири, където се срещаха с висококласни състави. Важен исторически факт е и решението на БФХ първенствата за мъже и жени в “А”РХГ от 1977/78 год. да се провеждат само в зала.Това даде силен тласък в усъвършенстването на спортното майсторство. Участието на българските хандбалисти в Световното първенство в ГДР през 1974 г. и класирането им на 11-то място от 16 отбора показа, че нашите момчета могат да мерят сили и с най-добрите в света.Това се потвърди, като отборът ни отново се класира за големите финали през 1978 год. в Дания, като зае 13-то място.На следващите световни първенства отборът ни се представяше успешно но в рамките на В група, като не успя повече да достигне до финали.Изпревариха ни отбори, които бяхме побеждавали нееднократно. Женският ни национален отбор след 1978 година е в непрекъснат възход.През 1981 год. той зае 4-то място в Дания, което ни даде право да участваме за първи път на световно първенство в група А в Унгария през 1982 година.Там при изключително силна конкуренция отборът ни зае 10-то място. В следващите години отборът участвува на световни първенства в група В и зае в Полша /1983г./ 6-то място, ФРГ /1985 г./- 10-то място и България /1987 г./ - 8-мо място. Успехите на националният отбор бяха предшествани от добрата работа по клубове и успешното участие на водещите български отбори за Купите на Европа.В турнира за КЕШ отборът на ВИФ на два пъти /1980 и 1981 г./ достигна до полуфинал.Също до полуфинал достига и отборът на “Спортист” Кремиковци през 1981 г. в турнира за носители на национални купи. От 1984 г. се провежда турнир за Купа на БФХ.Нейни първи носители са били : мъже- ВИФ”Г.Димитров” и жени – “Кремиковци” БФХ е организирала стройна система за подбор и участие в националните отбори за юноши и девойки.Вниманието към тях е голямо, тъй като на тях ще се разчита в бъдеще. Като израз на порасналия международен авторитет на БФХ през 1987 година Международната федерация по хандбал повери на България организирането и провеждането на световното първенство група “Б” за жени.
